« Лангош-История

Традиционното име Лангош-Lángos идва от láng, което означава „пламък“, защото оригиналната версия – заслуга на османците – е хляб, изпечен на открит огън. Традицията за приготвяне на този “пържен хляб” е наистина стара. В древността унгарците пекли хляба си в общи тухлени пещи, като го правели веднъж на 5-6 дни. Специалистите обсъждат две версии на поява на днешното ястие. Според първата в последния ден-два преди паленето на пещта хлябът у дома свършвал и тогава месели лангош. Според други хората оставяли парче тесто, което да се опече на сутринта за закуска, и постепенно сутрешното печене се превърнало в пържене.

През 50-те години на миналия век пържен лангош се появяват в малките ресторанти в големите градове и морските курорти. През 70-те идва бумът на шведските маси и ястието се превръща в краля на закуските.

Днес можете да опитате лангош като улична храна из цялата страна. Тази оригинална традиция постепенно преминала в съседни и по-далечни държави и подобни закуски се сервират в Сърбия, Словакия, Румъния, Чехия, Австрия. Прилича и на българските мекици.

Тук представяме традиционна рецепта за лангош с чесън, сирене и сметана.