Със своята кубична до паралелепипедна форма, кътниците са най-големите дъвкателни зъби в човешкото съзъбие!
Кътниците са същински дъвкателни зъби, между чиито дъвкателни повърхности се развива високо налягане, тъй като и самите кътници са разположени по-близко до залавните места на дъвкателните мускули. Коронката им е с кубична до паралелепипедна форма. Дъвкателната й повърхност има 4-5 възвишения. Формата на коронката на горните кътници е ромбична и по нея се разполагат две букални и две лингвални възвишения, от които първите са по-високи. Те са разделени помежду си от линия, която протича косо (отпред и букално, назад и лингвално), и една перпендикулярна на нея, която минава почти успоредно на контурите на зъбната дъга. Първият горен кътник може да има в областта на предния лингвален ъгъл още едно малко възвишение - tuberculum anomale. Дъвкателната повърхност на долночелюстните зъби има обикновено 5 възвишения, от които 3 букални и 2 лингвални. Горночелюстните кътници имат 3 масивни корена - 2 букални и 1 палатинален, който е най-масивен. Кътниците на долната челюст имат два корена - едни преден и един заден. Букалното разположение на 2 от корените на кътниците на горната челюст благоприятства пренасянето на дъвкателния натиск от тях върху ябълчната кост посредством надебелението на горната челюст - crista infrazygomatica (намираща се над първия кътник), а чрез нея и чрез ябълчната дъга - върху костите на мозъчния дял на черепа. Част от дъвкателния натиск се пренася чрез лингвалния корен на същите зъби върху твърдото небце.