« Непоносимост към глутен
Непоносимост към глутен какви са симптомите?
Симптомите към глутеновата непоносимост могат да се появят в интервал от няколко часа до няколко дни след приема на храната. Това от своя страна прави тази непоносимост към глутена сравнително трудна, но не и невъзможна за диагностициране.
Какво още трябва да знаем относно непоносимост към глутен и симптомите?
Непоносимост към глутен е една от най-често срещаните алергии. Хранителни алергии се характеризират със свръхчувствителна реакция на организма и обикновено се разделят на хранителна алергия, хранителна чувствителност и хранителна нетолерантност, като тук трябва да отбележим, че при третия вид не се включва намеса на имунната система. Независимо от това обаче, реакцията, която възниква от невъзможността на организма да разгради определена храна, също спада към хранителните алергии.
Хората, които имат непоносимост към глутен, не могат да преработват хранителни продукти от/със зърна на пшеница, овес, ръж или ечемик. Тази алергия е възможно да се отключи в ранна възраст и се изразява в нeгaтивнa реакция при прием на храни, съдържащи глутен. Като противореакция понякога имyннaтa cиcтeмa изpaбoтвa aнтитeлa, а в няĸои cлyчaи и вeщecтвa, пpeдизвиĸвaщи възпaлителни процеси в телата ни.
Симптомите на глутеновата непоносимост могат да се появят в интервал от няколко часа до няколко дни след приема на храната. Това от своя страна я прави сравнително трудна, но не и невъзможна за диагностициране.
Често глутеновата непоносимост се развива в целиакия и поради тази причина е важно при първи изпитани симптоми, да се обърне сериозно внимание, а ако не можете да се справите с проблема, да се обърнете към специалист за помощ.
Целиакията е автоимунно заболяване, което означава, че имунната система напада собствените клетки на тялото. Целиакията се дължи на вродена (наследствена) или придобита непоносимост към белтъка глутен. Изразява се във възпаление на лигавицата на тънките черва, което би могло да има всеобхватни последици за здравето.
Глутенът уврежда малките власинки, от които е съставена абсорбиращата част на тънкото черво, наречени ганглии. Те загиват и вътрешната стена на чревния тракт става много гладка. Това намаля повърхността на тънкото черво и времето, за което се абсорбират веществата. Така се нарушава усвояването на въглехидратите, мастите, белтъчините и витамините в храната.
Хората, страдащи от целиакия, има голям шанс да страдат от недохранване и анемия, дори когато са с наднормено тегло или изглеждат привидно здрави.