« Кое и какво ни прави по-умни?

Свиренето помага на креативността на аналитичното мислене, на езиковите и математичeските умения и на много други неща. Всичките тези неща са страхотни предимства, но според някои хора практикуването на някакъв отборен спорт може да има същия ефект. Това, което музиката прави, а останалите дейности не, е да подсилва мазолестото тяло (corpus callosum), което свързва двете полукълба на мозъка, като създава нови връзки.

Файдата от четенето е една и съща, независимо дали четете Игра на тронове, Хари Потър или последния брой на Wall Street Journal. Четенето намалява стреса, което ви кара да се чувствате по-добре и засилва интелекта. Това помага за уменията за разрешаване на проблеми, събирането на различни познания заедно и по-дoбро справяне с ежедневния живот като цяло.

Спортуването от време на време няма ефект. Редовното спортуване е много по-ефективно от тежките тренировки от време на време. Когато спортувате редовно, клетките получават огромен прилив на невротрофичен мозъчен фактор (BDNF), протеин, който помага на паметта, научаването на нови неща, концентрацията и разбирането.

Проучвания показват, че хора, които говорят два езика, са по-добри в решаването на задачи, отколкото такива, които говорят един език. Успешното заучаване на нови езици помага на мозъка ви изпълнява по-добре всякакви умствени задачи. Това включва умения като планиране и разрешаване на задачи.

Много интелигентни ученици в училище и в колежа "зубрят'' за изпити и изглежда в деня на големия изпит са усвоили темата. Проблемът с това е, че забравяме всичките тези неща бързо, защото рядко, а обикновено никога, не ни се налага да повторим тези знания по същия начин. Една от причините научаването на нов език да ни прави по-умни е, защото този процес изисква кумулативно обучение. Тъй като ни трябват отново и отново, граматиката и думите, които научаваме се повтарят безброй пъти, в процеса на подобряването на езиковите ни умения.

Судоку, кръстословици, загадки, настолни игри, видео игри, карти и всякакви подобни дейности повишават невропластичността. Това включва най-различни промени в невралните пътища, което на практика е способността на мозъка да се реорганизира. Когато невроните реагират по различи начини, това увеличава невропластичността, което засилва способността ни да виждаме нещата от различни ъгли и да разбираме причината и ефекта от различните типове поведение и емоции.

През 1992 г. Далай Лама кани учения Ричард Дейвидсън да изследва мозъчните му вълни по време на медитация, за да открие дали може да генерира конкретни мозъчни вълни по команда. Оказва се, че когато на Далай Лама и другите монаси им били казано да медитират и да се концентрират върху състраданието, техните мозъчни вълни показали, че тяхното състоянието на духа било дълбоко състрадание. Резултатите от изследването са публикувани през 2004 г. в научни издание, а след това и в Wall Street Journal, където получават сериозно внимание.